17.09.2005 г., 1:57

Обичам те (JoannaVas&Cefules)

2.3K 0 3
Обичам те, с целият си егоизъм,
с целият си страх,
с нечистата си съвест,
с цялата тревожност
и с неспокойствието си,
с цялата параноичност те обичам,
с грешната си същност
и с натоварената памет,
в безумството
на своята отдаденост
до крайност обичам те, обичам...

Обичай ме, в прехода на нощен блян,
граничещ с реалността
и с целия си порив ме обичай
без нищо да те разтревожи...
И в неспокойното присъствие на дъх,
протягай се с очи и ме достигай
над невъздържания взрив на мисълта
събудена от допира безплътен...
Изгубената памет сътворява
с димяща кръв, изтичаща по дланите -
без да разруши,
без да се страхува и без да натоварва,
като присъствие в сърце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не са нужни думи, понякога просто ДОСТИГА
    Благодаря Ви от нас
  • Много е хубаво,браво!
  • За съжаление не мога да напиша повече от една шестица. Най - искрени поздравления за написаното!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...