Обичам те понякога...
ОБИЧАМ ТЕ ПОНЯКОГА...
Обичам те понякога като светулка,
заплакала през сълзите на здрача,
оплакваща изчезващия ден...
И аз едва се сдържам да не плача...
Защото само малко светлина
ми трябва, за да те открия,
и в лъч, окъпан в твоята усмивка,
от мрака на нощта да се покрия.
Обичам те понякога като дете,
изгубено сред група непознати,
което търся с нежност да прегърна...
И пак си спомням с трепет нежността ти...
Защото само в твоите обятия
спокойна и обичана заспивам
и само в твойта топлина
отново топлината в мен откривам.
Обичам те понякога като присъда -
затворничка в съня си да остана
и пленница на дните ти да бъда,
до края да заспивам неразбрана...
Но твоят поглед все така всесилен
за миг изтръгва тъжните ми мисли
и пак до теб отпускам се щастлива
и ни светът, ни хората ми липсват...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Василева Todos los derechos reservados
