Jun 29, 2007, 7:59 PM

Обичам те понякога... 

  Poetry
1208 0 6

ОБИЧАМ ТЕ ПОНЯКОГА...

 

Обичам те понякога като светулка,

заплакала през сълзите на здрача,

оплакваща изчезващия ден...

И аз едва се сдържам да не плача...

Защото само малко светлина

ми трябва, за да те открия,

и в лъч, окъпан в твоята усмивка,

от мрака на нощта да се покрия.

 

Обичам те понякога като дете,

изгубено сред група непознати,

което търся с нежност да прегърна...

И пак си спомням с трепет нежността ти...

Защото само в твоите обятия

спокойна и обичана заспивам

и само в твойта топлина

отново топлината в мен откривам.

 

Обичам те понякога като присъда -

затворничка в съня си да остана

и пленница на дните ти да бъда,

до края да заспивам неразбрана...

Но твоят поглед все така всесилен

за миг изтръгва тъжните ми мисли

и пак до теб отпускам се щастлива

и ни светът, ни хората ми липсват...

© Надя Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??