Далеч от мене си, защо така се получи?
Моя е вината всичко това да се случи!
Втори шанс дали ще имам тази грешка да поправя,
защото колкото се опитвам тебе не мога да оставя.
Пламъкът остава да гори във мене още
и не ме оставя дори да мигна нощем.
В моето съзнание отдавна си се вселил,
досега дори не подозирах, че има такава сила.
Щом затворя очи, пред мене си ти,
до тебе седя аз и докосвам твоите ръце.
Сън или реалност е, дълго време се чудя,
но ако е само сън, тогава дано не се събудя! ...