Обичана
Обичана
Не знам да чета по звездите,
но знам, че ме гледат отгоре
на мъртвите мои роднини очите.
Не знам как се влиза в душите,
но вярвам, че пътища има без име
и винаги портите райски настигат -
не може да сбъркам, пчела ще ме води
и Цербер ще бъде в петите ми верен.
Сред мак и божури, и люляков мирис
пътуваме сенки и хора към себе си:
Амур ще се крие, стрели ще политат
и как ще ухае там на амврозий!!!
Венчето си Дафне ще сложи в косите ми –
и всичко: с крила, без крила, ще се радва
напред устремено към Евксинос понтос.
Тогава бих влязла в сърце разделено
на равни два бряга с кристално причастие,
на чайка, на лодка, на мида – във всяко
отроче и пясъче бих била, щом има
бряг, прилив и залив под кедри и пинии –
ще знам, че съм в рая и вече любима.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados
