theironlady (Златина Георгиева)
216 228
10 янв. 2013 г., 22:52

Обичана 

  Поэзия » Любовная
730 0 4

Обичана

 

Не знам да чета по звездите,

но знам, че ме гледат отгоре

на мъртвите мои роднини очите.

 

Не знам как се влиза в душите,

но вярвам, че пътища има без име

и винаги портите райски настигат -

 

не може да сбъркам, пчела ще ме води

и Цербер ще бъде в петите ми верен.

Сред мак и божури, и люляков мирис

 

пътуваме сенки и хора към себе си:

Амур ще се крие, стрели ще политат

и как ще ухае там на амврозий!!!

 

Венчето си Дафне ще сложи в косите ми –

и всичко: с крила, без крила, ще се радва

напред устремено към Евксинос понтос.

 

Тогава бих влязла в сърце разделено

на равни два бряга с кристално причастие,

на чайка, на лодка, на мида – във всяко

 

отроче и пясъче бих била, щом има

бряг, прилив и залив под кедри и пинии –

ще знам, че съм в рая и вече любима.

 

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??