Обичане
ОБИЧАНЕ
Броих звездите,
тебе те нямаше.
Бог преброи дните ми,
а те не ми трябваха.
Изживях си живота,
и моя, и на другите.
Всеки взе своето,
аз обрах теменугите
от сърцата им.
Но не станах Юда.
И не съм блатото.
Просто се загубих
в мъглите на песни и скръб
и на небесата си обърнах гръб. Без свян.
Ти беше небето ми...
А сега бих искал да остана сам.
Със себе си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
