ОБИЧАНЕ
Броих звездите,
тебе те нямаше.
Бог преброи дните ми,
а те не ми трябваха.
Изживях си живота,
и моя, и на другите.
Всеки взе своето,
аз обрах теменугите
от сърцата им.
Но не станах Юда.
И не съм блатото.
Просто се загубих
в мъглите на песни и скръб
и на небесата си обърнах гръб. Без свян.
Ти беше небето ми...
А сега бих искал да остана сам.
Със себе си.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
