...Обичане без споделяне...
...Обичане без споделяне...
(на минала любов)
След крясъци, сълзи и затруднено дишане,
във дъното на тишината изпаднахме!
Гледахме се и си говорихме без да си говориме,
преминахме през спомени и не бъдещи мигове!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Бяхме толкова слепи, за да можем да видим несподелеността,
но любовта е сляпа, моя спасител и живец беше ти...
обаче нещо се пречупваше всеки път, вместо да се гради
и вече няма как да не го осъзнаеме, не сме заслепени от любовта!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да старадам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Щяхме да се върнеме или да тичаме, когато си тръгнахме,
ако това беше любовта от която се нуждаеме, за да живееме...
Щяхме да се обърнем поне веднъж и за раздялата да съжаляваме
но единственото, за което съжалявахме беше, че пак се наранихме...
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Когато още не си бяхме тръгнали, да ни спреш опита се,
но дори когато си простихме, нямаме възможности:
Аз не искам повече да бъда твоята кукла на конци,
а ти не искаш да бъдеш в моите мисли и сърце!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
И двамата знаем, че не си струра да страдаме за нищото!
Болката и живота ни не могат в другият да се отразят!
И тази черна агония, която ни обгръща-за нас тя не е всичко
и тези студове, историята която трябва да започва без край убиват!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
След крясъци, сълзи и затруднено дишане,
във дъното на празнината изпаднахме!
Гледахме се и нищо не можахме да си кажеме,
имахме спомени, но нямахме заедно мечти и мигове!
А времето не може да се спре никъде
и слънцето не може да изгрее
и това което го имахме, сега го нямаме,
но ние се възползвахме и не съжаляваме
че искахме да живеем и да се обичаме,
ако не се бяхме обичали, макар и несподелено
нямаше да разбрем, какво е любовта да е сляпа наистина...!
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тази любов, за която говоря тук е една от най-чистите и наивните и в нея по никакъв начин не става дума за секс.Това е любов, от която човек избира да вземе доброто и да се научи от грешките, дори когато тя си е заминала.Има много начини човек да обича и да е влюбен.Благодаря ти за искреността.Уважавам мнението ти.И изобщо не се сърдя.
За протокола, гледала съм много български филми и в това число - "Всичко е любов" и "От нищо нещо". -
Да останеш приятел с "отминалата любов" и това "да ти носи щастие" е много странно, да не кажа абсурдно и ... дори пагубно. Затова те попитах дали е било любов. Гледам не си ми разбрала намека. Казвам ти го в прав текст - това за което говориш се нарича "секс". Има и други синоними, няма да ти ги изреждам, но... думичката"любов" не е сред тях. Много американски филми сигурно гледаш. Виж и някои български. "Всичко е любов" например ... или "От нищо нещо" Ще ти се прояснят нещата.
Гореизложената ти творба не можах да прочета, много е разводнена. Прочетох само послеслова.
Не се сърди, но има такава фраза - "Извинявайте, мамо и тате, че ви пиша дълго писмо, но нямам време за кратко." Забравих кой от класиците беше казал - "Краткостта е майка на успеха и сестра на гениалността". Май С.Клемънс беше. -
Благодаря ти Ева!!!
-
Уважавам желанието ти за индивидуалност, Лили! Много ми хареса повторението " Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!". Защо ли се опитват толкова да те променят? То е като да караш някой да слуша насила опера. Поздрав за куража!
-
Благодаря ти Марина за...!!!
Благодаря ти Роси, че този път каза какво точно не ти харесва. Замисли ме и приемам част от това. Но всеки си има свои усещания за нещата, за това какво смята за дадено нещо. Благодаря.
Благодаря ти Капка!!!За това, че разбираш написаното и как то може да се пише в даден момент.
-
"Гледахме се и си говорихме без да си говориме,
преминахме през спомени и не бъдещи мигове!" - много ми хареса.
В началото подскочих от толкова много думи. Творбата ти е различна - пълна с чувства, разсъждения и много изразни средства. Определено ми хареса. Моето мнение е, че трябва да пишеш така както го чувстваш. Имаш време да се развиваш. -
"Щяхме да се върнеме..." Лили, "върнеме", "правиме" и др. "...ме" са като блеене. Когато спокойно може да се каже "върнем", "правим", защо трябва да се мяка? Много разводнено и досадно е написаното от теб. Същото би могла да изразиш само с няколко кратки стиха. Това и като проза няма да е добро. Опитай да извлечеш същността и я облечи във въздействащи образи. Това е моят приятелски съвет.
-
!!!
-
Това го показват времето и човешките дела. Никой не може да го каже, но просто се чувства, случва и изживява. Показва се. И това, което човек е приживял и изпитал, това което сега преживява го кара да прогледне за това, което се показва. Няма само една, има много любови и различни видове в човешкия живот и някъде в него се появява и гради единствената, която е любовта на всички любови. И ние казваме ли го иле не, приемаме ли го ли не, тя просто е и действа.
-
"А дали е любов, кой ще ви каже?"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Моето не е мнение, а позиция