...Обичане без споделяне...
...Обичане без споделяне...
(на минала любов)
След крясъци, сълзи и затруднено дишане,
във дъното на тишината изпаднахме!
Гледахме се и си говорихме без да си говориме,
преминахме през спомени и не бъдещи мигове!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Бяхме толкова слепи, за да можем да видим несподелеността,
но любовта е сляпа, моя спасител и живец беше ти...
обаче нещо се пречупваше всеки път, вместо да се гради
и вече няма как да не го осъзнаеме, не сме заслепени от любовта!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да старадам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Щяхме да се върнеме или да тичаме, когато си тръгнахме,
ако това беше любовта от която се нуждаеме, за да живееме...
Щяхме да се обърнем поне веднъж и за раздялата да съжаляваме
но единственото, за което съжалявахме беше, че пак се наранихме...
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
Когато още не си бяхме тръгнали, да ни спреш опита се,
но дори когато си простихме, нямаме възможности:
Аз не искам повече да бъда твоята кукла на конци,
а ти не искаш да бъдеш в моите мисли и сърце!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
И двамата знаем, че не си струра да страдаме за нищото!
Болката и живота ни не могат в другият да се отразят!
И тази черна агония, която ни обгръща-за нас тя не е всичко
и тези студове, историята която трябва да започва без край убиват!
Отидох до теб, целунах те и те хванах ръцете, казвайки:
Не искам повече да страдам, и няма да страдам повече
за това обичане без споделяне, в което напразно се жертваме...!
Може да съм груба или луда, но вън от тук и вън от живота ми!
След крясъци, сълзи и затруднено дишане,
във дъното на празнината изпаднахме!
Гледахме се и нищо не можахме да си кажеме,
имахме спомени, но нямахме заедно мечти и мигове!
А времето не може да се спре никъде
и слънцето не може да изгрее
и това което го имахме, сега го нямаме,
но ние се възползвахме и не съжаляваме
че искахме да живеем и да се обичаме,
ако не се бяхме обичали, макар и несподелено
нямаше да разбрем, какво е любовта да е сляпа наистина...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
