2 abr 2024, 11:20

Обичаш ли ме още?

  Poesía
911 6 0

Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?

Въпроси много. Отговори няма.
Главата ми тежи ще се побъркам.
Дори и да боли бъди с мен пряма,
но все надявам се че бъркам.

И как от камъка направи глина,
умело и със вкус ме претвори
да стана пак човек, а не машина,
сърцето ми за теб сега тупти.

Ти като старо вино ме омая,
до дъно те изпих и от тогаз
високо в облаците все витая
възседнал на крилатия Пегас.

Ще мога ли така да издържа,
да бъда твой без да изгоря?
А теб с какво да задържа?
Ще трябва да се примиря.

А светове ни са тъй различни,
ти също търсиш топлина,
но даже да сме романтични,
ти имаш свойта свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мом Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...