ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
7 ago 2008, 23:38

Обичта изгаря недостойните... 

  Poesía » De amor
504 0 4

Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.

„Не", изречено от разум,
безмилостно превръща те в излишен.
Слънцето изгаря те в клада,
ако без нея е безмислено да дишаш.

Думите превръщат се в камъни
и болката е тяхна спойка.
От „Не" не става паметник,
но затиска те като надгробна плоча.

А ти разбираш от съдбата,
че в нейните очи си „нищо",
но ще продължаваш ти зората
в усмивката и да сънуваш.

И молиш се едно едничко -
Слънцето отново да изгрее,
защото си човешко същество
и в мрак не можеш да живееш...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • усетих болка...но и надежда...
    с обич, Вили.
  • Има мрак, но има и светлина в този живот, да погледнем към нея!
    Поздравления!
  • Насила хубост не става, нали така приятелю?! Тежко е, но сърцето не е подвластно на разума! Всеки решава собственият си живот с отказите си и съглашенията. Няма виновни! Свободата на индивида за да отстои себе си, понякога раздава болка!.....
Propuestas
: ??:??