Обичта изгаря недостойните...
Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.
„Не", изречено от разум,
безмилостно превръща те в излишен.
Слънцето изгаря те в клада,
ако без нея е безмислено да дишаш.
Думите превръщат се в камъни
и болката е тяхна спойка.
От „Не" не става паметник,
но затиска те като надгробна плоча.
А ти разбираш от съдбата,
че в нейните очи си „нищо",
но ще продължаваш ти зората
в усмивката и да сънуваш.
И молиш се едно едничко -
Слънцето отново да изгрее,
защото си човешко същество
и в мрак не можеш да живееш...
© Вили Тодоров All rights reserved.
