Обичта на Дявола
Веднъж, когато с Дявола седяхме
на чаша вино и мезе,попитах го какво е обич,
посмял ли би сега да я даде.
Погледна ме с очи си тъмни,
почеса с длан рога,
глава наведе и на ужким,
с усмивка лека зареди слова:
- Туй нещо май, че е прекрасно,
така го казват всички тук.
Но мойта обич е опасна.
Не пожелавай ти или пък някой друг.
Туй значи да се вричаш.
Да мислиш повече, но не за теб.
Отколкото със тайно чувство
да пазиш собствената плът.
Лукави бяха тези думи.
Макар тъй истински да са на вид.
Сгрешил бях с тоз въпрос, усетих,
но късно беше - дар ми даде в този миг.
С ръка протегнал да запазя
душата моя от погром,
и чист да се опитам да остана,
но влезе той във нея с взлом.
И нямах време да преценям
какъв бе неговия дар.
Аз дяволската обич бях получил -
дарил ми беше ревноста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
