Обида

Poesía » Otra

980 0 7

Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.

Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.

Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.

Нямах сили дори да заплача.

Отхвърлена от всички.

Сълзите ми бяха отровени.

Не исках вече нищо.

Кой ме предаде? Дали ще живея пак?

Нима ще бъда същата?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

едимах

обидата - ами част от живота е... поздрав !

2011-09-05T11:35:15+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

!!!...

2011-09-05T02:02:53+03:00
geowid (Георги Видинов)

това,което променя,не е ,,обида,,... поздрав!

2011-09-04T20:45:16+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Може би, но някои обиди са толкова опустошителни... Зависи от възстановителните способности и от това дали човек е е злопаметен. Аз съм. Не се гордея с това, но поне си го признавам.

2011-09-04T20:28:19+03:00
NikitaYan (Анин)

Интересно е, харесват ми сравненията, обаче го усещам като незавършено, но не като отворен финал, а като нещо, което чака да бъде донаписано, да намери липсващите думички

2011-09-04T20:28:10+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9