Обида

4 sept 2011, 18:34

Poesía » Otra

734 0 7

Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.

Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.

Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.

Нямах сили дори да заплача.

Отхвърлена от всички.

Сълзите ми бяха отровени.

Не исках вече нищо.

Кой ме предаде? Дали ще живея пак?

Нима ще бъда същата?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

едимах

2011-09-05T11:35:15+03:00

обидата - ами част от живота е... поздрав !
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2011-09-05T02:02:53+03:00

!!!...
geowid (Георги Видинов)

2011-09-04T20:45:16+03:00

това,което променя,не е ,,обида,,... поздрав!
maistora (Красимир Тенев)

2011-09-04T20:28:19+03:00

Може би, но някои обиди са толкова опустошителни... Зависи от възстановителните способности и от това дали човек е е злопаметен. Аз съм. Не се гордея с това, но поне си го признавам.
NikitaYan (Анин)

2011-09-04T20:28:10+03:00

Интересно е, харесват ми сравненията, обаче го усещам като незавършено, но не като отворен финал, а като нещо, което чака да бъде донаписано, да намери липсващите думички
mili_bg (Милена Христова)

2011-09-04T18:58:27+03:00

!!!
Enena (Елена Нинова)

2011-09-04T18:53:50+03:00

Поздравления!