siana77 (Сиана Петкова)
75 1
4.09.2011 г., 18:34 ч.

Обида 

  Поезия » Друга
732 0 7

Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.

Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло. 

Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.

Нямах сили дори да заплача.

Отхвърлена от всички.

Сълзите ми бяха отровени.

Не исках вече нищо.

Кой ме предаде? Дали ще живея пак?

Нима ще бъда същата?...

© Сиана Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • обидата - ами част от живота е... поздрав !
  • !!!...
  • това,което променя,не е ,,обида,,... поздрав!
  • Може би, но някои обиди са толкова опустошителни... Зависи от възстановителните способности и от това дали човек е е злопаметен. Аз съм. Не се гордея с това, но поне си го признавам.
  • Интересно е, харесват ми сравненията, обаче го усещам като незавършено, но не като отворен финал, а като нещо, което чака да бъде донаписано, да намери липсващите думички
  • !!!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??