Sep 4, 2011, 6:34 PM

Обида

  Poetry » Other
979 0 7

Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.

Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло. 

Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.

Нямах сили дори да заплача.

Отхвърлена от всички.

Сълзите ми бяха отровени.

Не исках вече нищо.

Кой ме предаде? Дали ще живея пак?

Нима ще бъда същата?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • обидата - ами част от живота е... поздрав !
  • !!!...
  • това,което променя,не е ,,обида,,... поздрав!
  • Може би, но някои обиди са толкова опустошителни... Зависи от възстановителните способности и от това дали човек е е злопаметен. Аз съм. Не се гордея с това, но поне си го признавам.
  • Интересно е, харесват ми сравненията, обаче го усещам като незавършено, но не като отворен финал, а като нещо, което чака да бъде донаписано, да намери липсващите думички

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...