Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе
размазахме кетчуп в коприната,
пасти по скрина,
чай върху синьото
на свободата,
където съдбовният знак
ни бе свързал?
Гледаме тъжно.
Гледаме стреснато.
Гледаме гузно, като деца.
Докато с чужди
пирували сме,
изнесли са
банда хамали
чувствата ни
на колелца.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados