20 ene 2017, 10:30

Обирът на баба 

  Poesía » De humor
385 2 5

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,

когато в подлез срещна ме крадец.

- Давай пари, ценни вещи, бабо

- Каквооо, викай, че те чувам слабо!

- Парите, парите бързо вади!

- Какви пари бе, сине голобради!?

- Нямаш ли пари в портмонето?!

- Не, нямам и стотинка, ето...

- Е, как така живееш без стотинка?!

- Е, те така, с лучец и сланинка!

Младежът ме гледа и се блещи,
че нямам пари и ценни вещи.
- Тогава давай халката брачна!
...

Е, тука вече станах зла и мрачна.

Всичко да ми взима, всичко да краде,

но баба любовта си няма да даде!!!

Заех бойна поза като Брус Лий

и викнах: "Ела и като мъж се бий!"

Крадецът ме погледна с почуда,

видя, че съм ядосана и луда,

назад отстъпи цяла крачка,

защото валяк ще го мачка.

Баба през войната хвърляла е ръчни бомби,

та на тоз келеш ли няма да му счупи всички пломби!?

И тръгнах напред като опълченец смел,

крадецът ме гледа от страх побелел.

Видя, че съм Столетов, гордий генерал

и назад побегна, гащите...насрал!

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??