17 jul 2019, 10:16

Обитатели - Собственици или наематели...

  Poesía » Otra
1K 5 9

Поддържат визията на страстта,

тъй както се поддържа стара сграда.

Основите ѝ впити са в плътта,

но от стените древната мазилка пада.

 

Кърпежът няма да спаси и този дом,

а средствата са, меко казано, оскъдни.

Инстинктът обещава сигурен подслон,

докато разумът се бори да го сбъдне.

 

Използват силата на двете си ръце,

макар уменията им да не съзнават,

за да изваят най-ефирното сърце.

Мастилени сълзи по пръстите остават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...