17 jul 2019, 10:16

Обитатели - Собственици или наематели...

  Poesía » Otra
1K 5 9

Поддържат визията на страстта,

тъй както се поддържа стара сграда.

Основите ѝ впити са в плътта,

но от стените древната мазилка пада.

 

Кърпежът няма да спаси и този дом,

а средствата са, меко казано, оскъдни.

Инстинктът обещава сигурен подслон,

докато разумът се бори да го сбъдне.

 

Използват силата на двете си ръце,

макар уменията им да не съзнават,

за да изваят най-ефирното сърце.

Мастилени сълзи по пръстите остават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...