1 nov 2007, 12:31

Облаче*

  Poesía
1.8K 0 12

Понякога представям си,

че съм облаче - пухкаво, бяло...

Не сестра на бурята, а на

благодатния дъжд -

плодородие нося, щастие и свобода...

За теб, моя любов, нося светлина...

Формата си мога да променям, за да ти покажа:

туптящото си (за теб) сърце,

милващите теб мои ръце,

душата ми - докосваща твоята,

като ефирно перце.

Като шал от тюл себе обвивам,

за да съм поне малко загадъчна за тебе,

макар да зная, че си всяка частица от мене...

(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...

от желание по тебе!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...