1 nov 2007, 12:31

Облаче*

  Poesía
1.8K 0 12

Понякога представям си,

че съм облаче - пухкаво, бяло...

Не сестра на бурята, а на

благодатния дъжд -

плодородие нося, щастие и свобода...

За теб, моя любов, нося светлина...

Формата си мога да променям, за да ти покажа:

туптящото си (за теб) сърце,

милващите теб мои ръце,

душата ми - докосваща твоята,

като ефирно перце.

Като шал от тюл себе обвивам,

за да съм поне малко загадъчна за тебе,

макар да зная, че си всяка частица от мене...

(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...

от желание по тебе!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...