1 nov 2007, 12:31

Облаче*

  Poesía
1.8K 0 12

Понякога представям си,

че съм облаче - пухкаво, бяло...

Не сестра на бурята, а на

благодатния дъжд -

плодородие нося, щастие и свобода...

За теб, моя любов, нося светлина...

Формата си мога да променям, за да ти покажа:

туптящото си (за теб) сърце,

милващите теб мои ръце,

душата ми - докосваща твоята,

като ефирно перце.

Като шал от тюл себе обвивам,

за да съм поне малко загадъчна за тебе,

макар да зная, че си всяка частица от мене...

(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...

от желание по тебе!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...