Nov 1, 2007, 12:31 PM

Облаче*

  Poetry
1.8K 0 12

Понякога представям си,

че съм облаче - пухкаво, бяло...

Не сестра на бурята, а на

благодатния дъжд -

плодородие нося, щастие и свобода...

За теб, моя любов, нося светлина...

Формата си мога да променям, за да ти покажа:

туптящото си (за теб) сърце,

милващите теб мои ръце,

душата ми - докосваща твоята,

като ефирно перце.

Като шал от тюл себе обвивам,

за да съм поне малко загадъчна за тебе,

макар да зная, че си всяка частица от мене...

(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...

от желание по тебе!!!!!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...