Nov 1, 2007, 12:31 PM

Облаче*

  Poetry
1.8K 0 12

Понякога представям си,

че съм облаче - пухкаво, бяло...

Не сестра на бурята, а на

благодатния дъжд -

плодородие нося, щастие и свобода...

За теб, моя любов, нося светлина...

Формата си мога да променям, за да ти покажа:

туптящото си (за теб) сърце,

милващите теб мои ръце,

душата ми - докосваща твоята,

като ефирно перце.

Като шал от тюл себе обвивам,

за да съм поне малко загадъчна за тебе,

макар да зная, че си всяка частица от мене...

(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...

от желание по тебе!!!!!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...