19 abr 2017, 11:34

Облаче

995 1 2

 

 

Що ли в синевата горе жалиш, къдрокоси скитнико небесен?

С ручейчета бистри от сълзи поливаш крехките тревици!

Онемял простора слуша на валмите тъжната ти песен

и на нея да пригласят в трели подемат птици сладкогласни!

 

Защо ориса ме, Творецо благ,

битник и бохем да бъда в своя полет?!

Отдалеч да гледам на земята как,

с настъпващата първа бяла пролет,

лицето на кокиче се разтваря в цвят

и от снагата на момиче в младостта,

как израства в топола истинска жена

ослепително красива, пълна с чаромат?!

 

Ах, как искам ако знаеш, Татко мой,

с пръстчета зелени на морава,

нозете на кошута млада нежно да погаля!

Да вдишам дъх на билки в горската дъбрава,

и себе си в този миг, изцяло да забравя!

С  хоботчето си малко на пчелица медоносна

на сълзите момини от цветните камбанки,

капчици нектар омаен да отпивам до забрава!

Под искрите на небесните ти клади,

сърцето ми щурците да разпяват!

 

Защо не ме роди момче, Творецо,

и талантлив поет и от мене не направи?!

Та сърцето ми дори и в дните си докрай неверни

от струните на арфа да роди поне красив куплет!

А на цигулката си, с къдрите гарваново черни –

тетива на лък в ръката на маестро,

изумрудените кладенчета под клепките да възпява!

С  Духът на  Паганини да изсвири в ритъм „Престо“,

на Петте годишни времена небесната соната!

 

 

18. 04. 2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...