19 abr 2017, 11:34

Облаче 

  Poesía » De amor, Verso libre
703 1 2
Що ли в синевата горе жалиш, къдрокоси скитнико небесен?
С ручейчета бистри от сълзи поливаш крехките тревици!
Онемял простора слуша на валмите тъжната ти песен
и на нея да пригласят в трели подемат птици сладкогласни!
Защо ориса ме, Творецо благ,
битник и бохем да бъда в своя полет?!
Отдалеч да гледам на земята как,
с настъпващата първа бяла пролет,
лицето на кокиче се разтваря в цвят
и от снагата на момиче в младостта,
как израства в топола истинска жена
ослепително красива, пълна с чаромат?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??