6 ene 2010, 18:48

Облак

  Poesía » Otra
926 0 19

Облак

 

Сол,напукани устни,

изрусяла коса,

мигли дълги отпуснати,

бронз по млади тела…

Слънце, въздух и пясък

синева и безкрай,

чайки, гларуси, крясък,

вечер – кръгла луна…

Ведро утро, усмивка,

загоряла ръка,

поглед, хвърлен игриво,

топла лятна нега…

 

И внезапно нахлува

зад клепачите хлад,

в зимна тръпка се свива

бързо яркият свят,

под небето прихлупено

сив прибоят реве,

трепкат вейки пречупени,

пуст е плажът студен…

 

Скок, тревожно оглеждане!

Спрял на устните вик.

И отново надежда -

облак, минал за миг…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...