6 ene 2010, 18:48

Облак

  Poesía » Otra
928 0 19

Облак

 

Сол,напукани устни,

изрусяла коса,

мигли дълги отпуснати,

бронз по млади тела…

Слънце, въздух и пясък

синева и безкрай,

чайки, гларуси, крясък,

вечер – кръгла луна…

Ведро утро, усмивка,

загоряла ръка,

поглед, хвърлен игриво,

топла лятна нега…

 

И внезапно нахлува

зад клепачите хлад,

в зимна тръпка се свива

бързо яркият свят,

под небето прихлупено

сив прибоят реве,

трепкат вейки пречупени,

пуст е плажът студен…

 

Скок, тревожно оглеждане!

Спрял на устните вик.

И отново надежда -

облак, минал за миг…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...