Облак
Облак
Сол,напукани устни,
изрусяла коса,
мигли дълги отпуснати,
бронз по млади тела…
Слънце, въздух и пясък
синева и безкрай,
чайки, гларуси, крясък,
вечер – кръгла луна…
Ведро утро, усмивка,
загоряла ръка,
поглед, хвърлен игриво,
топла лятна нега…
И внезапно нахлува
зад клепачите хлад,
в зимна тръпка се свива
бързо яркият свят,
под небето прихлупено
сив прибоят реве,
трепкат вейки пречупени,
пуст е плажът студен…
Скок, тревожно оглеждане!
Спрял на устните вик.
И отново надежда -
облак, минал за миг…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нелиса Все права защищены
