8 mar 2014, 11:29

Облак столичанин

543 0 0

Вместо слънце пролетно да грее,

обилен дъжд от сутринта се лее.

Навъсен облак над града се спуща,

с лапите нахално Витоша обгръща.

 

Замяза спирката на дядовата ръкавичка,

под козирката крие се и мокра птичка.

Фучи кола и локвата навред разпръсква,

нервен чичко кални капчици изтръсква.

 

От къпане панелките ни нямат нужда,

ходи да видиш как гората се събужда.

Отиди да напоиш и жадните полета,

а не стой да миеш жълтите павета.

:)

03.04.2013г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...