8 мар. 2014 г., 11:29

Облак столичанин

542 0 0

Вместо слънце пролетно да грее,

обилен дъжд от сутринта се лее.

Навъсен облак над града се спуща,

с лапите нахално Витоша обгръща.

 

Замяза спирката на дядовата ръкавичка,

под козирката крие се и мокра птичка.

Фучи кола и локвата навред разпръсква,

нервен чичко кални капчици изтръсква.

 

От къпане панелките ни нямат нужда,

ходи да видиш как гората се събужда.

Отиди да напоиш и жадните полета,

а не стой да миеш жълтите павета.

:)

03.04.2013г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...