8.03.2014 г., 11:29

Облак столичанин

540 0 0

Вместо слънце пролетно да грее,

обилен дъжд от сутринта се лее.

Навъсен облак над града се спуща,

с лапите нахално Витоша обгръща.

 

Замяза спирката на дядовата ръкавичка,

под козирката крие се и мокра птичка.

Фучи кола и локвата навред разпръсква,

нервен чичко кални капчици изтръсква.

 

От къпане панелките ни нямат нужда,

ходи да видиш как гората се събужда.

Отиди да напоиш и жадните полета,

а не стой да миеш жълтите павета.

:)

03.04.2013г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...