Обожание
Днес попитах ръцете си.
Какво обичат те?
Да милват лицето ти -
крещяха в синхрон.
Попитах краката си.
Какво ги прави щастливи?
Към теб те затичаха
по стръмния склон.
Очите поискаха
твойте в замяна,
усмивка на устните
да хванат засмяна.
Само сърцето ми
беше спокойно.
На любовта ти се радваше
в ритъм достойно.
И умът ми подсказа,
че те ОБОЖАВАМ,
без дори в съня ти
да те притеснявам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados