Обожание
Днес попитах ръцете си.
Какво обичат те?
Да милват лицето ти -
крещяха в синхрон.
Попитах краката си.
Какво ги прави щастливи?
Към теб те затичаха
по стръмния склон.
Очите поискаха
твойте в замяна,
усмивка на устните
да хванат засмяна.
Само сърцето ми
беше спокойно.
На любовта ти се радваше
в ритъм достойно.
И умът ми подсказа,
че те ОБОЖАВАМ,
без дори в съня ти
да те притеснявам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
