Да! Прав си!
Мина нашто време...
а някога те молех да се върнеш...
Но дори "Здравей"оттатъка не чух.
Сега е по-добре да тръгна -
ненужна, както винаги...
А ти... Ти стой и гледай!
Сега аз ще бъда ти -
решаваща чужди съдби...
Дотегна ми от проповеди за морал,
какво си взел, не знам,
но малко си дал!
Омръзна ми сравнявана да бъда...
Да понасям и обиди тежки -
да виждам нея в твоите очи...
И в тебе има грешки -
ала аз си замълчах... Нали?
И си отидох...
Не дочаках твоето: Върви си!
Вълна от злоба ме заля.
а бях само... поредната жена...
Сега боли, но е за малко...
Виждаш ли, аз вече взех завоя -
но защо си още там...
Да не тръгнеш - ще е жалко!