Обратно

24 jun 2010, 10:31

Poesía » Versos blancos

848 0 1

И спусна се

завесата.

Угасна светлината...

На глас опитах се

да изрека

стаеното в

душата...

Но репликите бяха

бледи.

Сякаш спомени - ранени.

Бягащи.

Нови помисли...

И спря часовникът.

Свалих луната -

на прах разпръсна се.

В нозете ми.

Опит. Късно е.

И за теб е късно...

да се върнеш в сънищата...

Късно е.

Но кошмарите те искат!

Чакат те.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.