И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека
стаеното в
душата...
Но репликите бяха
бледи.
Сякаш спомени - ранени.
Бягащи.
Нови помисли...
И спря часовникът.
Свалих луната -
на прах разпръсна се.
В нозете ми.
Опит. Късно е.
И за теб е късно...
да се върнеш в сънищата...
Късно е.
Но кошмарите те искат!
Чакат те.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирена Филипова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
