И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека
стаеното в
душата...
Но репликите бяха
бледи.
Сякаш спомени - ранени.
Бягащи.
Нови помисли...
И спря часовникът.
Свалих луната -
на прах разпръсна се.
В нозете ми.
Опит. Късно е.
И за теб е късно...
да се върнеш в сънищата...
Късно е.
Но кошмарите те искат!
Чакат те.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирена Филипова Todos los derechos reservados
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
