И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека
стаеното в
душата...
Но репликите бяха
бледи.
Сякаш спомени - ранени.
Бягащи.
Нови помисли...
И спря часовникът.
Свалих луната -
на прах разпръсна се.
В нозете ми.
Опит. Късно е.
И за теб е късно...
да се върнеш в сънищата...
Късно е.
Но кошмарите те искат!
Чакат те.
© Мирена Филипова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
