И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека
стаеното в
душата...
Но репликите бяха
бледи.
Сякаш спомени - ранени.
Бягащи.
Нови помисли...
И спря часовникът.
Свалих луната -
на прах разпръсна се.
В нозете ми.
Опит. Късно е.
И за теб е късно...
да се върнеш в сънищата...
Късно е.
Но кошмарите те искат!
Чакат те.
© Мирена Филипова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
