Обратно
И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека
стаеното в
душата...
Но репликите бяха
бледи.
Сякаш спомени - ранени.
Бягащи.
Нови помисли...
И спря часовникът.
Свалих луната -
на прах разпръсна се.
В нозете ми.
Опит. Късно е.
И за теб е късно...
да се върнеш в сънищата...
Късно е.
Но кошмарите те искат!
Чакат те.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирена Филипова Все права защищены
