elfiana (Мирена Филипова)
30 60
24 июн. 2010 г., 10:31

Обратно 

  Поэзия » Белые стихи
847 0 1

И спусна се

завесата.

Угасна светлината...

На глас опитах се

да изрека

стаеното в

душата...

Но репликите бяха

бледи.

Сякаш спомени - ранени.

Бягащи.

Нови помисли...

И спря часовникът.

Свалих луната -

на прах разпръсна се.

В нозете ми.

Опит. Късно е.

И за теб е късно...

да се върнеш в сънищата...

Късно е.

Но кошмарите те искат!

Чакат те.

© Мирена Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??