29 jun 2009, 1:24

Обратно...

  Poesía
846 0 15

За всяко връщане обратно

обратното броене е

предопределение.

Оставам пак в уединение

със себе си.

Обратното е знак за болка,

с която отбелязвам

в календара дните си.

Зачерквам всеки следващ ден

с недоумение.

И повече от туй не чакам.

Едва си отървах душата.

А тя наивно беше тръгнала

да проси...

Когато всъщност ме замеряха

със камъни.

И покрай мен отхвърчаха откоси

от думи - изстрели.

И не защото...

търся отговор

за вече стари

и не дотам вълнуващи въпроси.

А да се науча да мълча,

когато трябва да прощавам.

(Обратното броене...

май започна.)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...