Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници,
навикна да ме слагаш в малки скоби.
Че срязан е слухът ти от любовници,
затръшнали вратата ти от обич.
Че днес си "утре" и те мачка делникът,
из трафика на вечно "закъснявам!".
Че упорита съм, макар и паралелна,
да те разбирам и съпреживявам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse