Регина (Радост Даскалова)
374 1425
16.05.2014 г., 16:55 ч.

Обратно броене 

  Поезия
605 0 9

 

 

Виновна съм, че не разбирам навика,

да късаш битието на микрони.

Че челюстите ме болят до ставите,

в шербет, невинно пръснати, хормони.

Че, в кръг от закъсняващи часовници,

навикна да ме слагаш в малки скоби.

Че срязан е слухът ти от любовници,

затръшнали вратата ти от обич.

 

Че днес си "утре" и те мачка делникът,

из трафика на вечно "закъснявам!".

Че упорита съм, макар и паралелна,

да те разбирам и съпреживявам.

Вина са сричките ми-намерения

да те извия в кошница от думи -

аз никога не съм добре премерена

и все гърми и святка помежду ни.

 

И някой ден, зашила континентите,

в хастара на обратното броене,

ще те допиша в цялост от фрагментите

и ще те имам - целият за мене.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??