Обратно броене
759
0
9
Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници,
навикна да ме слагаш в малки скоби.
Че срязан е слухът ти от любовници,
затръшнали вратата ти от обич.
Че днес си "утре" и те мачка делникът,
из трафика на вечно "закъснявам!".
Че упорита съм, макар и паралелна,
да те разбирам и съпреживявам.
Вина са сричките ми-намерения
да те извия в кошница от думи -
аз никога не съм добре премерена
и все гърми и святка помежду ни.
И някой ден, зашила континентите,
в хастара на обратното броене,
ще те допиша в цялост от фрагментите
и ще те имам - целият за мене.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
