19 nov 2011, 18:00

Обратно в калъфите

  Poesía » Otra
586 0 6

Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)

 

Ето втората ножница - дрехите.
С фини нишки се свързваме с всеки.
Безопасно е някак. Прикрити сме.
(Но на показ остават лъжите ни.)

 

Ето третата ножница - къщата.
Тук небрежно сме голи и същата
е опасната рязкост на думите
и пробождат, разкъсват безумия

 

от най-близките, свити в леглото ни.
С острието откъсва ухото ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...