19.11.2011 г., 18:00

Обратно в калъфите

580 0 6

Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)

 

Ето втората ножница - дрехите.
С фини нишки се свързваме с всеки.
Безопасно е някак. Прикрити сме.
(Но на показ остават лъжите ни.)

 

Ето третата ножница - къщата.
Тук небрежно сме голи и същата
е опасната рязкост на думите
и пробождат, разкъсват безумия

 

от най-близките, свити в леглото ни.
С острието откъсва ухото ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...