10 feb 2005, 11:43

Образ 

  Poesía
1425 0 2
Ребра, покрити с кожа,
а върху тях - парцали
незакърпени, раздърпани,
без инициали,
поглед и един език
на възли, който при всяко разплитане
надава тих вик
"Бог да те благослови"
и после пак зад дупките на зъбите мълчи.
Брадичка, скули, очи  човешки,
захлупени с клепачи,
в които "всичкото" на някои
нищо значи.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти! Вложих много от себе си в текста. И много се надявам да съм предала и половината от силата на емоцията, с която го писах.
  • Може и да не разбирам много от поезия, но това наистина ми хареса.
Propuestas
: ??:??