10 feb 2005, 11:43

Образ

  Poesía
1.9K 0 2
Ребра, покрити с кожа,
а върху тях - парцали
незакърпени, раздърпани,
без инициали,
поглед и един език
на възли, който при всяко разплитане
надава тих вик
"Бог да те благослови"
и после пак зад дупките на зъбите мълчи.
Брадичка, скули, очи  човешки,
захлупени с клепачи,
в които "всичкото" на някои
нищо значи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Вложих много от себе си в текста. И много се надявам да съм предала и половината от силата на емоцията, с която го писах.
  • Може и да не разбирам много от поезия, но това наистина ми хареса.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...