Feb 10, 2005, 11:43 AM

Образ

  Poetry
1.9K 0 2
Ребра, покрити с кожа,
а върху тях - парцали
незакърпени, раздърпани,
без инициали,
поглед и един език
на възли, който при всяко разплитане
надава тих вик
"Бог да те благослови"
и после пак зад дупките на зъбите мълчи.
Брадичка, скули, очи  човешки,
захлупени с клепачи,
в които "всичкото" на някои
нищо значи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти! Вложих много от себе си в текста. И много се надявам да съм предала и половината от силата на емоцията, с която го писах.
  • Може и да не разбирам много от поезия, но това наистина ми хареса.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...