10.02.2005 г., 11:43

Образ

1.9K 0 2
Ребра, покрити с кожа,
а върху тях - парцали
незакърпени, раздърпани,
без инициали,
поглед и един език
на възли, който при всяко разплитане
надава тих вик
"Бог да те благослови"
и после пак зад дупките на зъбите мълчи.
Брадичка, скули, очи  човешки,
захлупени с клепачи,
в които "всичкото" на някои
нищо значи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти! Вложих много от себе си в текста. И много се надявам да съм предала и половината от силата на емоцията, с която го писах.
  • Може и да не разбирам много от поезия, но това наистина ми хареса.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...