27 dic 2007, 15:08

Образът в миналото

826 0 2

   Един образ ме накара  да се върна в миналото си.

Аз обичах луната, която  грееше мойте снежни коси, а моето тяло се топлеше от нежни целувки от зората.

    Много тихо слязох от колата, погледнах за миг образът на един мъж.

Застанах на място.

   Една песен ме накара да се  замисля за реалностите в живота.

     Танцувах със снежни топки, които се търкулнаха от брега на любовта.

      Отнесох се много мило към морето на любовта.

Станах желана от морските водорасли от далечното море.

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...