27.12.2007 г., 15:08

Образът в миналото

827 0 2

   Един образ ме накара  да се върна в миналото си.

Аз обичах луната, която  грееше мойте снежни коси, а моето тяло се топлеше от нежни целувки от зората.

    Много тихо слязох от колата, погледнах за миг образът на един мъж.

Застанах на място.

   Една песен ме накара да се  замисля за реалностите в живота.

     Танцувах със снежни топки, които се търкулнаха от брега на любовта.

      Отнесох се много мило към морето на любовта.

Станах желана от морските водорасли от далечното море.

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...