27 дек. 2007 г., 15:08

Образът в миналото

829 0 2

   Един образ ме накара  да се върна в миналото си.

Аз обичах луната, която  грееше мойте снежни коси, а моето тяло се топлеше от нежни целувки от зората.

    Много тихо слязох от колата, погледнах за миг образът на един мъж.

Застанах на място.

   Една песен ме накара да се  замисля за реалностите в живота.

     Танцувах със снежни топки, които се търкулнаха от брега на любовта.

      Отнесох се много мило към морето на любовта.

Станах желана от морските водорасли от далечното море.

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...