Обречен

5 abr 2008, 22:16

Poesía » De amor

619 0 0

Като сянка на отминал сън,
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...
Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...
Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обречен

Искате да прочетете повече?

Propuestas