5.04.2008 г., 22:16 ч.

Обречен 

  Поезия » Любовна
618 0 0
Като сянка на отминал сън,
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...
Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...
Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Предложения
: ??:??