Обречен
794
0
0
Като сянка на отминал сън,
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...
Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...
Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка.
Както приказката има край,
така приключи този рай...
Като сянка на деня ни вечен
на мрака съм сега обречен.
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...
Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...
Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка.
Както приказката има край,
така приключи този рай...
Като сянка на деня ни вечен
на мрака съм сега обречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Беков Всички права запазени
