5 апр. 2008 г., 22:16

Обречен

Поэзия » Любовная

795 0 0

Като сянка на отминал сън,
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...

Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...

Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка.

Както приказката има край,
така приключи този рай...
Като сянка на деня ни вечен
на мрака съм сега обречен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬