Като сянка на отминал сън,
аз вървя в снега навън.
Като призрака на любовта,
що премина във тъга...

Мрак във вените ми ще пулсира,
гняв и слабост аз събирам.
И само споменът от радостта
що остави в мене ти сама...

Само твоята целувка мила -
тя държеше ми душата гнила.
Само твойта нежна ласка -
само тя напред ме тласка.

Както приказката има край,
така приключи този рай...
Като сянка на деня ни вечен
на мрака съм сега обречен.