20 may 2004, 12:45

Обречен живот

  Poesía
2.3K 0 7
Живот без радостти,живот във клетка,
живот без младостти,живот за чужда сметка.
Живот с мигове неизживяни и страдания,
живот с мъки преживяни и несбъднати желания.
Живот като в пустиня,живот с лиспа на посока,
живот и в него тънеш в тиня,живот без някой да ти даде насока.
Живот и много болки,хиляди сълзи,
живот пълен с обиколки,в които прозират тъжните очи.
Живот мрачен,тъмен сив...
живот за някой обречен да бъде красив..
Живот за дявола мечтание,
и за човека страдание.
Живот,това не е моя,моя се губи,
а този живот е на всеки,който най-скъпото от него изгуби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смислено и мелодично,браво!
  • Радо, знам че ми го обясни най-подробно и с обяснението е идеално. Но не си го обяснил на другите
  • Кате това ти го обясних най-подробно и знаеш какво имам предвидПепина-да това наистина са две отделни изречения(но съм пропуснал главната буква ) и благодаря на всички гласували с положителна оценка,на всички дали своя коментар и всички,на който им хареса
  • Хареса ми. Поздравления! Колкото до "Неясният момент", това са си просто две различни изречения,само че трябваше второто да е с главна буква(поне аз така го разбирам). От мен 6.
  • Напълно съм съгласна с грешките, но има и един неясен момент :
    "Живот мрачен,тъмен сив...
    живот за някой обречен да бъде красив.."
    Живота на красивите ли е мрачен и сив?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...